Защо хората медитират...

В пресата често ще срещнете публикации – „Медитирайте!”, ...

„Медитирането е полезно!”, „Медитация за здраве!”, „Ползите от медитацията”... и в повечето увлекателно ни разказват за предимствата на медитацията и настойчиво ни убеждават да медитираме, но никой не се наема да каже как става това, какво е това медитация и къде да я търсим – вкъщи ли, в зоопарка или в някой забутан ашрам в Индия…

Когато стане въпрос за медитация, винаги се сещам за онзи виц за чукчата, който отишъл в Африка и като се върнал, се опитвал да опише на останалите чукчи какво е видял. Проблемът е, че когато се опиташ да пренесеш нещо от едно място на друго, съвсем различно, и да го опишеш, то неизменно се получават недоразумения, разминавания, дори нарочно и желано „напасване” спрямо собствените си поглед и мироглед. С две думи – става развален телефон. Затова и чукчата, опитвайки се да опише зебрата и жирафа на останалите чукчи, ги представя посредством коня – нещо, което е познато и близко до тях. Така зебрата се оказва „кон, но е на черни и бели раета”, жирафът – „кон, но му е много дълга шията”…

Изток - Запад

Изтокът е необятна вселена от мъдрости, философии и духовни практики. Изцяло ориентиран навътре, а не навън, той държи в себе си богато духовно наследство от знания, които от известно време биват пренасяни и към нас. Съществува една тенденция, започнала още много отдавна, посланията на Изтока, мъдростите и заветите, които идват от там, да бъдат преиначавани на Запад и в крайна сметка да достигат до нас като нещо крайно различно. Просто е трудно да опишеш на хората нещо, което не съществува в техния реален живот. Особено когато това нещо не е материално, не може да се пипне и да се види. Още повече, когато става въпрос за нещо наистина абстрактно. Друг път обаче посланията от Изтока нарочно се преиначават, за да станат по-приложими, по-лесни за изпълнение, по-неизискващи усилия, труд и време и така – по-привлекателни за повече хора, а оттам – повече пари за тези, които ги пренасят и разпространяват. Защото, каквото и да си говорим, западният човек е свикнал всичко да става бързо – заради характера на протичащия му живот и съответно той ще очаква и ще иска и духовното самопознание и усъвършенстване да станат бързо и лесно. 
Но не! Тези неща не стават лесно! Не стават и бързо! Изгубеният, объркан, хаотичен и неконтролируем ум бавно се успокоява. Изисква упоритост, постоянство и усилия. И този, който ви обещае, че ще го направите бързо, ви заблуждава. Същото се отнася и за онзи, който твърди, че медитацията е визуализация, концентрация или релаксация. Това не е вярно!
Тези три състояния също са полезни, но нямат нищо общо с медитацията. Или по-правилно – в чисто хронологичен ред може да я предхождат, тоест – да се използват за успокояване и достигане до медитативно състояние /медитацията е именно това – определено състояние на ума, духа и тялото/, но в същността си са коренно различни от нея.

Концентрация

Способността на човек да се концентрира е много силна през първите му години. Тогава детето може да се занимава половин час само с едно нещо и да мисли само за него, не размишлява и за вечерята след малко, и за дрехите в пералнята, и за спешните документи в работа... то се занимава само с това – и умът му, и тялото му. Впоследствие обаче тази възможност за концентриране лесно изчезва, ако не бъде развивана и особено – ако бъде възпрепятствана (което става основно чрез начина ни на живот). И затова на по-късен етап ни се налага да прилагаме различни техники, които да ни върнат възможността да концентрираме ума си върху едно нещо.
След години на интимна психологическа консултация с хора от всякакви произход и призвание, Израил Ригарди стига до твърдото убеждение, че повечето измежду тях нямат никаква дарба за концентрация, освен някои по-специфични професии (лекари например), които я притежават, но на едно доста повърхностно ниво.  Според него липсата на концентрация е всеобщ проблем на културата ни. Концентрацията е важна част от подготовката на ума за медитация – преди ума съвсем да се изгуби (по желание, не поради някакви смътни фантазии и лутания), той трябва да може да се концентрира. Различни техники постигат това – упорито насочване на вниманието към един обект или едно действие. Най-популярните такива техники са концентриране върху собственото дишане и концентрация върху свещ.
Всякакъв вид концентрация обаче все още няма общо с медитацията.

Релаксация

Отпуснатото състояние на тялото и ума наистина е блаженство, особено ако е съпроводено с подходящите ароматни пръчици и съответната възнасяща музика. Голям плюс е и дълбокият, мек глас на опитен водач, който ни провежда през релаксирането като с вълшебна пръчица и нарежда какво да правим. Отпускаме цялото тяло и дори само това състояние ни носи изключителна наслада (колко малко ни е нужно всъщност). От нежната приспиваща музика умовете също се успокояват (онези, които са успели да не заспят).
Това и означава думата „релаксация“ – от relax – отпускане, успокояване, отдъхване. Нищо повече. Това не е медитация.

Визуализация

Имам приятелка, която известно време ходеше на специално място, където казваха, че медитират. В интерес на истината, действително от там се връщаше позитивна  и успокоена – ефекти, които са резултати от медитиране. Но тези ѝ състояния на спокойствие и благост бяха доста кратки, затова един ден реших да я попитам какво всъщност правят там. С огромен ентусиазъм тя ми разказа как си затварят очите и си представят спокойно синьо небе, тихо и гладко море, зелена гора и поляна... и т.н., досещате се. После си представят вселена, космос, звезди, планети и те като част от звездния прах... Всичко това придружено с подходяща тиха музика. Преживяването е страхотно и неописуемо, но просто не е медитация. Това се нарича визуализация и в същността си, може би най-добре може да се опише като кобинация между концентрация и релаксация – това е начин умът да се успокои и да релаксира чрез концентрирането му върху представяни успокояващи по визия и цветове картини. 
Красиво и приятно е като изживяване, зарежда много с позитивизъм и вяра в собствените сили и възможности, но не е медитация.

А какво е медитацията?

И въобще, защо в материал за това какво е медитацията, се пише какво не е?
Защото е важно. Важно е какво не е, за да се разбере по-добре какво е. Защото, така или иначе, самото описване с думи на медитацията като състояние е абсурдно и ще предизвика смях на Изток. Защото това не е теория. Няма теория. Има само практика. 
Но ние сме любопитни по природа и ни е по-интересно първо да прочетем и после да решим това за нас ли е, или не. Лошото е, че с четене няма да се доближим до истинското състояние и усещане, но не пречи да опитаме поне малко.

Медитация е състоянието, в което умът и съзнанието са съзнателно и целенасочено дългосрочно изчистени откъм съдържание – празни и чисти. Премахване на всяка една мисъл. Не просто мислите да не се блъскат хаотично една в друга като амбицирани дами в новоотворен мол, а мислите изцяло да ги няма. Това изпразване на ума довежда до установяване на едно дълбоко ниво на вътрешен мир и покой – непоклатими и независещи от никакви външни предпоставки, обстоятелства и условия. Мъдрите лами обясняват, че това е така, че тази стабилност е непоклатима, защото в това състояние човек се свързва със своя първоизточник, с първоизточника на живота тук на Земята, със своя създател. И той му дава тази стабилност и сигурност. Като дете, което придобива пълна увереност и спокойствие, ако види спокойствие и одобрение в очите на създателите си – родителите си.
Думата „медитация“ неслучайно се родее с „mediate“ – което означава „посреднича“. Състоянието е посредник между нас и нашите създатели.
И е наложително да отбележа – тук няма намесена религия.
Не става въпрос за Господ Бог, Аллах, Яхве, атланти, лемурийци или НЛО. Става въпрос за това, от което сме дошли. Каквото и да е то.

Позата не е най-важното при медитирането.  Дори да не е лотос, може да се дотигне медитативно състояние. Единственото условие е да ви е удобна в дългосрочен план – да е вече отработена и да знаете, че можете дълго време да издържите в нея без дискомфорт и схващания.

И накрая:

Наистина навсякъде ще срещнете различни тълкувания на това какво е медитация. Но аз ви съветвам, когато търсите отговора на някой въпрос, търсете в първоизточника. Там е най-вероятно да е запазен в „чист“ вид – чист от допълнения, преиначаване и изменяне. Иначе се получава класически „развален телефон“.

В този материал умишлено е пропуснато  „Как да медитираме“. Желателно е (според мен и задължително) пътят към медитацията поне в началото да бъде воден. При това не от кого да е, а от човек, наистина преживявал медитация. Не защото е невъзможно да се справим и сами, просто с учител пътят е доста по-малко трънлив.